Есенциалните мастни киселини са група полиненаситени киселини, които играят важна роля в метаболизма на животните и хората. Тялото може да преобразува киселините от един клас в друг, но не е в състояние да синтезира и двата класа от по-прости вещества, така че те трябва да присъстват в храната, като микроелементи; това е доказано още през 1930 г.
Съществува условен или остарял термин „ витамин F “, който се разбира като съвкупност от няколко мастни киселини: олеинова, арахидонова, линолова и линоленова киселини, като някои автори включват в тази общност само линолова и линоленова киселина. Тази група вещества могат да бъдат класифицирани като витаминоподобни мастноразтворими вещества или като вещества със съмнителни витаминни свойства; използва се и терминът „есенциални мастни киселини“. Преди това някои автори класифицираха „витамин F“ като витамин.
Биологично значение
Когато и двете семейства полиненаситени мастни киселини са открити за първи път през 1923 г., те са класифицирани като витамини и са наречени „витамин F“. През 1930 г. е доказано, че и двете семейства са мазнини , а не витамини.
Есенциалните мастни киселини са важни за сърдечно-съдовата система: те предотвратяват развитието на атеросклероза , подобряват кръвообращението и имат кардиопротективни и антиаритмични ефекти. Омега-6 мастните киселини могат да възстановят репродуктивната функция и да елиминират дерматит при плъхове. Полиненаситените мастни киселини намаляват възпалението в организма и подобряват храненето на тъканите. Дневната нужда за хора се оценява на 5-10 грама.
Според изследвания, консумацията на ейкозапентаенова киселина и докозахексаенова киселина се смята, че подобрява клиничната депресия. Полиненаситените мастни киселини участват в синаптогенезата и синтеза на невромодулатори и инхибират синтеза на регулаторни молекули, свързани с болестта на Алцхаймер и шизофренията.
Източници
Естествени източници на „витамин F“ са растителни масла от пшеничен зародиш, кедрово масло, ленено семе, камелиново масло ,синапено масло, слънчогледово масло, соево масло, фъстъчено масло, както и орехи, бадеми, слънчогледови семки, рибено масло и мазни и полумазни риби (сьомга, скумрия, херинга, сардини, пъстърва, риба тон и др.) и миди.
Класификация
Мастните киселини са дълги вериги от въглеродни атоми с киселинна група ( COOH) в края. Ненаситените мастни киселини съдържат двойна връзка между атомите във веригата, докато полиненаситените мастни киселини съдържат две или повече такива връзки.
Полиненаситените мастни киселини се класифицират по местоположението на двойната връзка във веригата. Това се прави не по химическата система за номериране (започваща от алфа атома α, съседен на киселинната група ), а по обратната – защото физиологичните свойства на тези киселини зависят от положението на двойните връзки спрямо противоположния край на молекулата, омега атома ω.
Омега-3
Общо има 11 омега-3 полиненаситени мастни киселини. Най-често срещаните са ейкозапентаеновата киселина и докозахексаеновата киселина , чийто основен източник е мазната риба, и алфа-линоленова киселина , която се съдържа главно в растителните храни. Тези три омега-3 полиненаситени мастни киселини (ейкозапентаенова киселина, докозахексаенова киселина и алфа-линоленова киселина) са от съществено значение за човешкото тяло и трябва да се набавят от храната.
Омега-6
Омега-6 полиненаситените мастни киселини включват линолова киселина, гама-линоленова киселина, дихомо-гама-линоленова киселина и арахидонова киселина. От тях линоловата и арахидоновата киселина са най-изследвани. Арахидоновата киселина е ключова за човешкия метаболизъм.